неделя, 9 май 2021 г.

 Без Октоберфест и през 2021 година

На 3 май баварските власти обявиха отмяната на Октоберфеста, който трябваше да се проведе от 18 септември до 3 октомври в Мюнхен. Както миналата година, тя е причинена от пандемия. Ситуацията с разпространението на вируса остава нестабилна и е невъзможно да се проведе такова масово събитие тази есен, каза баварският премиер Маркус Сьодер. Почти невъзможно е да се носят маски в павилиони за бира на големи фестивали, да се спазват мерките за социално дистанциране и други изисквания. Представете си, че започва нова вълна и Октоберфест се превръща в източник на суперразпространение. Това ще причини непоправими щети на имиджа на фестивала, а ние не искаме това. Кметът на Мюнхен Дитер Райтер добави, че макар това да е тъжна новина, това решение не е изненадващо за повечето. - Въпреки, че голяма част от жителите на Германия и вероятно цяла Европа ще бъдат ваксинирани до септември, пандемията не е приключила в света и следователно рискът от инфекция за посетителите на фестивала е твърде голям, - каза Райтер. Той отхвърли възможността фестивалът да се проведе само за ваксинирани гости: - Това е народен фестивал и той трябва да бъде отворен за всички. Според кмета, вместо голям фестивал, местните пивоварни и кръчми могат да провеждат малки събития със строги мерки за сигурност. Правителството на Бавария препоръчва организаторите на други големи фестивали също да обмислят отмяна. Отмяната на Goibodenfolkfest в Щраубинг и фестивала в Дахау вече са обявени. Още един голям фестивал, Cannstatter Wasen в Щутгарт, все още не е отменен официално. Поради отмяната на Октоберфест и други фестивали, пивоварите ще понесат големи загуби. Директорът на Октоберфест Клеменс Баумгертнер нарече решението на властите правилно както от гледна точка на безопасността на гостите, така и от гледна точка на репутацията на фестивала като безопасно събитие. Той е уверен, че през 2022 г. Октоберфест ще може да събере още повече гости, които пропускат фестивала. Баварският премиер Маркус Сьодер обаче все още не е готов да обяви, че ще има фестивал през 2022 година. От скоро почна да се лансира съобщения, че в Дубай е планирано копие на Октоберфест - идея на организаторите на коледния пазар в Берлин. Те декларират, че са готови да приемат до 120 хиляди гости, а на фестивала няма да има ограничения за носенето на традиционни баварски облекла и забрани за храни или напитки според религиозните традиции в Емирство Дубай . За това организаторите на Октоберфест заявиха, че не стоят зад планираното частно събитие в Дубай, а властите в Мюнхен нямат нищо общо с него.
 
източник: Профибир 

сряда, 23 декември 2020 г.

 Бирените изненади на 2020

 


Вече пета година подред се провежда тази анкета между кръгът от хората пишещи за бира в България по идея на Свилен Кириловски (Bforbeer). Първоначално тя беше с раздели. Бирите по стил, имаше бар на годината, магазин на годината и издънка, но постепенно се сведе до изборът на пет бири които са излезли през годината. Ако до сега не сте попадали на тази обзорна анкета и ви е интересно кои  пък са били бирите на 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 г., то посетете този интернет адрес https://bforbeer.wordpress.com/ , а в сърча напишете Бирените изненади. Ето и резултатите за 2020 г.

Beer2beer.org
„In Hell I’ll Be In Good Company“, „Komar IPA“, „No Use For A Cooler Name – Skapto“, „Double Rauch“, „Голем Пустиняк“


Людмил Фотев – „Beer Language“
И тази година малко разсъждения около бирените върхове у нас. Първо, как бирата ни помогна през кризата и доколко успяхме и ние да ѝ помогнем. Няма да забравя на сутринта след карантинирането ми как Боби и Митко от „Блек пайн“ пребориха снега и страха, и поръчаният кашон „Епимено“ и стаут бе пред вратата ми. Пристрастно, за консистентност и отстояване на заявеното качество в годините на класацията, отново го класирам.
„Ромбус“ и „Гларус“, независимо от физическото разстояние, бяха до софийската си публика не виртуално, като любимите ни артисти, а с бирата наша насъщна. Да, класацията е за корони, но да държиш ежедневно качество за ежедневна консумация е, лично за мен, изключително важно постижение, при това на нормални цени цени. Шорт сериите на „Гларус“ и „черните етикети“ на Габи са другите ми номинации. За съжаление мейджърите отстъпиха от ланшните заявки. Да, и на тях не е лесно, но съответните им групи в южноевропейски винени пазари продължават с отлични колаборации, като сесийната ипа на „Мау-Сан Мигел“ с „Фаундърс“ на цена под евро на кен. Така че, който иска-може и освен Ванката Карагьозов и изобретенията му в „Пивоварницата“ (бялата с чубрица), останалите големи са голямо чао.
Дебют-ред на „Рокет“. И без угризения, №1, лично за мен – „Вайнбере“ или по-точно амброзията на „Хилс“. На здраве да ни е!


Филип Анастасиу – Beer snob
Ето че отново идва онова време от годината. В духа на самокритиката ще кажа, че ако трябва да избера петте най-добри статии от блога си за 2020, може и да не намеря достатъчно претенденти, но това не ми пречи да коментирам работата на другите. Нали така правят снобите все пак.
Със задължителната уговорка, че „Биреният сноб“ не е блог за ревюта и има доста нови бири, които не съм опитал, ето го моят Топ 5 за 2020 година.
„Kazan Artizan“ и „Haters Brewing“ – „Cocodile NEIPA“. За втора поредна година най-добрата бира за мен излиза от „Kazan Artizan“. И не е само заради магията на малките варки, които правят бирата трудна за намиране. „Cocodile NEIPA“ е изключително майсторски направена бира в един популярен и много коментиран стил. Поздравления за пивоварите за смелата бира. Те вече обещаха нова варка, но за мен по-интересният въпрос е, ще излезе ли „Haters Brewing“ от домашното пивоварство?
„Sofia Electric Brewing“ и „Beer Bastards“ – „In Hell I’ll Be In Good Company“. „Sofia Electric Brewing“ излязоха тази година на пазара и вече направиха няколко бири, които ще се запомнят. До последния момент бях заделил това място за „Kisel“, но след излизането на „In Hell I’ll Be In Good Company“ всички съмнения отпаднаха. Имперски стаут в най-добрите традиции на течните десерти. При това сварен в центъра на София. Добри времена за бирените сноби.
„Айляк“ – „Double Dry Hopped Sabro Mosaic Citra East Coast Pale Ale“. „Айляк“ отдавна е една от най-разпознаваемите марки в бранша и колкото и да се опитва Жоро да обърква клиентите си с такива имена, от първата глътка се усеща почеркът на „Айляк“ – свежа, пивка и ароматна. Бира, която мога да пия всеки ден – точно това, от което има нужда биреният пазар, когато на човек му дойде малко повече от бира с гуава и моркови.
„Cohones“ – „Holy St. Out“. Опитах този стаут в началото на годината, но ако е излязъл в края на миналата, мисля, че все още мога да го включа в класацията. Едно от нещата, които дълги години липсваха на крафт бирената сцена в България, беше качествен стаут, който да е наличен редовно на пазара, а не под формата на някаква лимитирана варка. В последно време се появиха силни претенденти, но най-силният за мен е „Holy St. Out“. Изключително плътна, вкусна и ароматна бира. Много висока класа от „Cohones“.
„Britos“ – „Black Brew“. Не изключвам някои хора да приемат включването на тази бира като провокация, но няма нищо такова. Обикновено в такива класации попадат само крафт пивоварни, а има една сива зона някъде между малките крафт пивоварни и големите индустриални бири, където по света често се крият едни бири, които са достатъчно качествени и в същото време достатъчно достъпни за масовите потребители. Те имат огромна роля за това да помогнат на масовия потребител да направи крачката към по-качественото пиво. В България в тази ниша все по-удобно се настаняват „Бритос“, които от години изваждат интересни бири. В края на тази година представиха две нови бири, като кахлибареният лагер с рози не ме спечели, но черният лагер „Black Brew“ има всичко необходимо да задоволи и най-капризния сноб, а е в стил и ценови диапазон, който го прави много достъпен и за масовия потребител.
Въпреки че 2020 няма да остане в историята като любима година, за крафт бирата в България тя беше добра. Сегментът се разширява и назрява моментът, в който потребителите ще трябва да се научат да отсяват добрата от посредствената бира. Добрата новина е, че има какво да отсяват – 2020 донесе много качествени бири. Наздраве и да идва вече новата година! Тази не сме я поръчвали. 

Емил Иванов – „Craft beer journal“
Определено не успях да опитам всички български бири, появили се през 2020-та година, затова ще споделя впечатления за годината, събитията и малко по-общо за бирите.
Стартирането на „Sofia Electric Brewing“ за мен беше най-вълнуващото събитие на годината. Пивоварна с добро оборудване и най-важното – пивовар със солиден професионален опит. За няколко месеца направиха доста добри бири, за щастие не само модерните (пре)охмелени, но за разнообразие и кисел ейл, лагер, стаут.
След най-вълнуващото, споделям и най-тъжното – отмяната на „Balkan Beer Bash“ заради обстановката в страната, а и в Европа и цял свят. Дано скоро времената са по-добри и да имаме добър фестивал за крафт бира на родна земя!
За съжаление, „Bar Diagonal“, емблематично за Варна място затвори врати. От „Averi Beers“ споменаха за нещо ново и различно… Дано се случи!
Някои от по-старите български крафт пивоварни вдигнаха осезаемо качеството. Тук идва ред да спомена „Мелтум“, „Cohones“ и „Metalhead“, разбира се и да ги похваля! Похвално е също, че „Мелтум“ организираха конкурс насочен към домашни пивовари с цел да сварят спечелилата рецепта.
„Kazan Artizan“, освен разнообразието от охмелени бири, пуснаха един Vienna Lager, който не успях да опитам, но сваряването на този стил и предлагането му е похвално. Бистришката пивоварна отвори симпатична дегустационна (Tap Local) в центъра на София.
В „Диво Пиво“ има раздвижване. Започнаха да експериментират повече и да предлагат бири извън постоянното портфолио. Подозирам, че Alex Martinez de Almeida, който започна работа като пивовар при тях има пръст в това. Той от своя страна обяви стартирането на собствена марка – „Sudaka“.
„Бял Щърк“ организираха успешно второ издание на Plenary Council of Independent Breweries. Беше много добро събитие.
Опитах добри нови бири на „Pelta Brewing“. В Пловдив отвори тяхна дегустационна – Hopium, разбира се с разнообразие и от други предлагащи се бири. Така под тепетата има по-голям избор на крафт бира и места.
„Beer Bastards“ действат много активно с нови бири и колаборации с различни пивоварни. Това е интересен модел и ми се иска да виждам повече колаборации между пивоварни или пивоварни и различни хора или около идеи, концепции.
„Hills“ пуснаха Double Rauch – бира която много ми хареса. Бирата им с гроздова мъст има нова рецепта, но все още не съм я опитал.
В София наскоро стартира още една пивоварна – „Sofia Brew“. Много ме радва откриването на повече физически пивоварни, въпреки всички трудности и неблагоприятната година.
В края на годината се появиха няколко имперски стаута, по един от „Мелтум“, „Cohones“, „Sofia Electric Brewing“ в колаборация с „Beer Bastards“, „Трима и Двама“, които изглеждат обещаващи.
Не на последно място искам да отбележа, че някои от родните пивоварни и марки се справят много добре с маркетинг и изграждане на бранд. Пример за това са „Cohones“, „Hills“, както и „Beer Bastards“.
И през 2020-та се наблюдаваше и продължава да се наблюдава прекомерно залитане по модерните и тенденциозни вече поредна година “hoppy-hazy-crazy-trendy-shit” бири, което става леко банално.
Ако трябва да акцентирам на няколко бири от малка част, които съм опитал:
„Sofia Electric Brewing“ – „Kisel“
„Meltum“ – DDH IPA
„Cohones“ – Serial Chiller
„Hills“ – „Double Rauch“
„Pelta Brewing“ – „Bassline“

За 2021-ва си пожелавам да бъде по-благоприятна, да има повече събития, по-добри бири и по-голямо стилово разнообразие, повече зрялост, повече осъзнатост и отношение. И разбира се, да сме живи и здрави! Весели Празници! Наздраве!

Радослав Пенчев – „In Hops we trust“
Тази година бе много интересна въпреки усложнения живот като цяло. Излязоха много нови бири, отвориха се нови пивоварни, а много от съществуващите показаха голям напредък.
Ето ги и моите 5 макар,че беше доста трудно да се огранича до само 5, та добавих и един експанжън.
„Ace of Haze“ от „Kazan Artizan“ – варка след варка, неизменно качествена ИПА. 9/10
„Lazy IPA“ от „Meltum“ – толкова вкус в толкова малък алкохолен процент. Бирата на лятото! 8/10
„Hopy Lips“ от „Pelta“ – една страхотна и много добре балансирана тропическа ИПА! 8.5/10
„Take Me Somewhere Twice“ от „White Stock“ и „Horizont Brewing“ – нещо като фреш от хмел и маракуя. Смела, вкусна и различна. 8.5/10
„GRAVITY“ от „Sofia Electric Brewing“ – Смел и авангарден пейл ейл. Доста дпбър избор за дебютна бира. 8.5/10
Не на последно място – голямото стаут нашествие на Декември 2020 г. Това бе толкова грандиозно събитие,че заслужава собствена категория в която да  отбележа своето впечатление от УМОПОМРАЧИТЕЛНИТЕ предложения на „Cohones“, „Meltum“ & „Sofia Electric Brewing“!
„Black to the bones“ от „Cohones“ – по мое мнение първият добър бърбън стаут по нашите ширини. 8.5/10
„Oak Aged Grape Juiced Imperial Stout Infused With Peruvian Cacao Nibs“ от „Meltum“ – Докато го каже човек и бирата се стоплила! Различен, интересен, вкусово комплексен и добре направен. 9/10
„In Hell He’ll be in Good Company“ от „Sofia Electric Brewing“/“Beer Bastards” – един перфктен куки стаут. 9/10
Три различни стаута за три различни вкусови предпочитания, но всеки един от тях засужава само адмирации.

„Bulgarian Craft Beer Crew“

„Cohones“ – „Black to the bones“

Стаутът на „Кохонес“ изненада със стил, баланс и естествен бърбън профил, бонус точки за ку-клукс-клан външен вид:)

„Казан Артизан“/“Haters Brewing“ – „Cocodile NEIPA“

Силна колаборация, адмирации за „Казан Артизан“, разбира се и за „Хейтърс Брюинг“ – най-добрата версия на NEIPA за годината.

„Beer Bastards“/“Mead Scientist“ – „Braggot Bastards“

Този Брагот беше жесток! Не, всъщност беше Жесток!

„Pelta Brewing“ – „Hoppy Lips“

„Хопи липс“, уж непретенциозно, в началото на есента влезе на пазара, а за месец стана любима с баланса и свежестта си, и добрия подбор на хмелове.

„Metalhead“/“Hop Hooligans“ – „Night’s blood“

Не сме забравили това, че тази бира излезе от миналогодишната класация, гласуваме именно за нея! Има защо.

Малко и градивна критика с намигване отново. Няколко номинации за „Златната Малинка“: „Sofia Electric Brewing“ с техния фалстарт, „Бял Щърк“ сварен в „Ломско пиво“, лютото недоразумение на „Кохонес 10/10“ и „Густо Майна 2.0“.

Николай Дочев („Бирена религия“) пожела да не участва, но с обещанието, че ще се включи отново в края на 2021 г., живи и здрави да сме.

Иво Николов – „От Бира/ До Бира“
Каквото и да кажа за 2020 година, всеки ще има да добави по нещо. И макар да затрудни голяма част от бирения бранш имаше и доста добри моменти. Нови пивоварни, нови брандове, много нови точки пропагандиращи крафт бирената култура. Е, бяхме орязани от мащабните бирени събития които се планираха през 2020 година в България, но да се надяваме, че предстоящата година ще ни даде възможност да наваксаме. Ето и моите пет бири излезли през тази година, които ме впечатлиха.
1. „Dunav Craft Brewery“ / collab. with „Sknipa“ – „Ister Imperial Stout“
2. „Sofia Electric Brewing“ – „Overflow“ NEIPA
3. „Meltum“ – DDH DIPA    
4. „Sofia Electric Brewing“/ colllab. with „Beer Bastards“ – „In Hell I’ll Be In Good Company Imperial Stout“ 
5. „Cohones Brewery“ – „Black To The Bones Bourbon Oak Aged Imperial Milk Stout“

И като финал: „Подпомагайте местните си пивоварни, бирени барове и бирени магазини!“

„Craft Beer Bulgaria“
„Hazy Disco Burgas“ DDH Double IPA 7.2% – „Beer Bastards“/“Browar Pinta“
Един от най-добрите IPA, според нас. Изключително силно охмелена с добре балансиран вкус и плътно тяло. Палитрата от различни хмелове (Galaxy, Idaho-7, Sultana, Enigma) и изпозлваната мая (London Ale 3) създават една забелижителна комплексност и многопластовост на вкусове, и аромати. При всяко опитване се усеща различен вкус и аромат, които те провокират. „Hazy Disco Burgas“ е една от най-високо оценените бири, които „Pinta“ са правили в колаборация.
„In Hell I’ll be in good company Imperial Pastry Stout“ 12% – „Sofia Electric brewing“/“Beer Bastards“
Една вълнуваща колаборация, която изпревари с няколко дни цяла поредица от премиери на прекрасни тъмни бири. Бира създадена след брутална 20 часова варка, стремяща се към максимално възможно плато. Мед, италиански бисквити, мусковадо захар, лешници….
Крайният резултат е една изключително плътна, дори лепкава, катранено непрогледна течност с божествена кафява пяна и интензивни аромати на какао, бисквити, лешници, карамел, черен шоколад. Вкусът е многопластов, започващ от сладка атака, преминаваща в интезивна горчивина а някъде отзад се загатва лека соленост. Бира, която има нужда да поседи няколко месеца, за да разгърне целия си потенциал. За съжаление, вече е изчерпана.
„Hakuna Matata“ IPA 3% – „Ромбус“ (варката от Август месец)
Една прекрасна за злоупотреба в големи количества бира. През август месец Стойчо пусна една варка, която се различаваше от стандартната и направи силно впечатление. Допълнително използваната лактоза и сухото охмеляване с Citra, Sabro и Amarillo правят бирата изключително свежа и създават усещане за плътност при този нисък алкохол. Надяваме се лятото да я пием отново.
„Ace of hazy“ NEIPA/“Kazan Artizan“
Много добра бира, която за съжаление рядко може да се опита извън София. Последно я опитахме през октомври в „Tap local“. Свежа, добре охмелена с прекрасен мътно златист цвят и бяла пяна. Аромати на тропически плодове, манго и цитруси. Много приятна NEIPA, която трябва да се пие прясна и по-възможност на място.
„Hoppy lips“: NEIPA сухо охмелена с Azacca, Vic Secret & Sabro. 6% – „Pelta Brewing“. От „Pelta“ продълиха и през 2020 г. да правят интересни и различни бири. Този NEIPA се открои най-много за нас. Хмелът тук изобщо не е пестен, интензивен аромат и вкус на ананас, манго и най-вече кокос от използвания хмел Сабро. Този хмел предизвика голям интерес в послените години особено при New England IPA стила, като в тази бира е инзползван перфектно.

Свилен Кириловски – Bforbeer 
„Weinbeere“ – „Hills“
„Cocodile NEIPA“ – „Kazan Artizan“/“Haters Brewing“
„White Stout Jamaican Rum Barrel Aged“ – „Бял щърк“/“Feher Nyul“
„In Hell I’ll Be In Good Company Imperial Stout“ – „Sofia Electric Brewing“/“Beer Bastards“ 
„Black to the bones“ – „Cohones“
Бих се съгласил с всички участващи, че тази година бе много трудно да се отсеят петте най-впечатляващи бири. Нивото се вдигна много… Затова предпочетох да посоча пет бири, които наистина са различни и ще се помнят с години, според мен.
Тук бих добавил и една… не точно бира – брагота „Braggot Bastards“. Браво на „Beer Bastards“ за смелостта, въображението и постигнатия резултат в колаборация с „Mad Scientist“!
Не мога да пропусна да спомена страхотния старт на „Sofia Electric Brewing“, израстването на „Мелтум“, на „Metalhead“, „Cohones“, а и повишаването на качеството в „Пивоварна 359“ (Диво пиво"). Високото ниво, което поддържаше „Kazan Artizan“, съчетано с отварянето на Tap Local. Трудният старт на „Hopium Taproom” в Пловдив. Героичните (без преувеличение) усилия на „Ромбус“ да достигнат до повече хора с доставките си по време на двата локдауна – достойно за голямо уважение. А също и почти немислимото провеждане на „Plenary Council of Independent Breweries“, благодарение на „Бял щърк“, в годината на COVID-19.
Опасявам се, че ще пропусна някои, но нека да няма засегнати – без излишен патетизъм, но в кошмарната за бизнеса 2020 г. всички бяха герои!



неделя, 22 ноември 2020 г.

 Vinohradsky Pivovar 

Един модернистичен брюпъб или микропивоварна изграден върху солидна пивоварна история. Vinohradsky Pivovar е сбъдната ученическа мечта на група приятели да имат собствена пивоварна. Както самите те казват " Постигнахме мечтата си след години за набиране на капитал и търсене на правилното местоположение, отваряйки вратите, когато сцената на занаятчийската бира беше още в зародиш в Прага, само с шепа микропивоварни, обслужващи предимно туристи."  Но за да бъда по-обективен ще трябва да разкажа историята на пивоварната от самото начало, да ви върна почти век  и половина назад.
 


Пивоварната е основана през 1893 година като Měšťanský Pivovar, когато  Виногради все още не е бил част от Прага. В края на 19-ти век градските квартали заместват земеделските земи и Виногради се превръща в един от най-големите чешки градове. Оригиналната пивоварна е била съвременна сграда в индустриален стил с голяма прилежаща градина и собствено производство на малц, способна да побере 600 железопътни вагона ечемик. Пивоварната произвежда първата си бира в края на 1894 г. и продължава да произвежда класически чешки бири, включително Velkopražská 12 и черен лагер, известен със своите ползи за здравето. Пивоварната е разполагала и с голяма градина, която през 20-те години на ХХ век дели с филмова къща, което от своя страна прави мястото още по оживено. Но славните години на тази симбиоза са кратки, тъй като производството на пивоварната е прекратено през 1942 година (по време на Втората световна война).
 
Тук за определен период се е помещавал и Институтът за пивовари и малцопроизводители.
Между Втората световна война и национализацията сградата се разруши, а през 2000 година сградата и претърпя мащабен пожар, унищожавайки почти всичко. Материалните щети са оценени на 100 милиона крони.  Единствено остава старата ферментационна сграда с избените помещения в двора на пивоварната от северната страна. 
 


Vinohradsky Pivovar се преражда през 2013 година и като много новооткрити пивоварни днес,  добавя пивоварната култура към очарователните улици на Vinohrady.
 


Възстановената част от старата сграда на пивоварната се състои от две части. Избите с традиционни големи арки и високи тавани служат като зона за варене, ферментация и узряване на няколко вида бира. Варят се предимно традиционните нефилтрирани чешки лагери с местен малц и хмелове, но има и ниша за крафт серия бири, като APA и IPA, предимно с американски хмел. В другата част на сградата се помещава ресторант, където посетителите могат да дегустират крайния пивоварен продукт и да опитат традиционна чешка кухня. Голямо пространство в долната част на сградата служи като музикална и културна зала за широка гама от представления.
 
 

Vinohradská 11, Vinohradská 12, Jantarová 13 са биреният гръбнак в портфолиото на пивоварната. 

Аз си ги закупих от България, но за колко дълго ще могат да се намерят на нашия пазар? Предполагам, че не е от официален представител за БГ. Подочух, че ги е вкарал един чех който от време на време се подвизава в България, а също и че е бил част от екипът на Vinoghadsky Pivovar. Но все пак се радвам, че успях да се сдобия с тях, защото ми бяха в списъкът с чешки пивоварни, които трябва да опитам задължително. 


Vinohradskа  11(алкохолно съдържание 4,5%) е непастьоризирана и нефилтрирана стандартна бира в стил пилзнер с богат хмелен вкус на  Saaz (Žatecký poloranný červěňák) и Premiant. Бирата е със средно плътно тяло и златист цвят. Сварена е с Pilsner и Bavarian malt. Много пивка и приятна, не напразно е първа в основното им портфолио. Бих казал, че е един от най-добрите пилзнери които съм пил.



Vinohradskа 12 (алкохолно съдържание 4,8%) е приготвена по класическа рецепта. За охмеляването и се използва Saaz и Sladek, които придават на бирата лек аромат и балансирана горчивина. Тялото е същото ката на 11, използвани са същите малцове, но по горчивият и вкус я откроява от съвършения баланс на Vinohradska 11.


 Jantarova 13 (алкохолно съдържание 4,9%) е полутъмен лагер с по-висока плътност, малцов до леко карамелен вкус и средно балансирана горчивина. Хмеловете които са ползвани са  Saaz и Premiant. Общо взето почти еднакви съставки за Vinohradska 11, 12 и Jantarova 13, но смесени в различно съотношение дава и на трите свой характер.


Western Approaches IPL (алкохолно съдържание 5,1%) е част от бирите на Vinoghratsky Pivovar с които се обръщат към любителите на новите тенденции в пивоварството, а в случая и на по закоравелите чешки любители на класическите стилове. Western Approaches IPL  хармонично съчетава характеристиките на класическия лагер и бира от типа IPA. Използвани са чешки и американски сортове хмел (SAAZ, Slаdek, Loral и Cascadе), като са и предали по-висока горчивина и флорално-хербъл вкус, с лек цитрусов аромат.

 



Ahtanum IPA (алкохолно съдържание 6,2%) е бира в стил Индиа Пейл Ейл. Малцовете са стандартните използвани от пивоварната, а именно Pilsen and Munich malt . Охмелена е с  Chinook, Simcoe, Ahtanum и Slаdek, като Ahtanum е в по голямо количество. Ипата им е със свеж аромат на тропически плодове (долавя се силно грейпфрут). Има лек билков и цитрусов вкус и по-ниска горчивина.


 Chaubunagungamaug NEIPA (алкохолно съдържание 6,2%) е първата бира на пивоварната в стилът  NEIPA. Хмел Amarillo, Simcoe и Mosaic, малцове Pilsner and Cara malt, както и овес. В аромата и вкуса ще усетите класическите тонове на тропически плодове (портокал, ананас и манго). Името Chaubunagungamaug  идва от езеро в Масачузетс, Нова Англия, което се смята за люлката на стила NEIPA. 


 Enigma Encrypted APA ( алкохолно съдържание 4,3 %.). Сингъл хоп, ползван е австралийският хмел Enigma, който придава аромат на малини, черен касис, а в послевкуса бяло грозде(тръпчивост и сладост). Единственото, което не ми допадна е по лекото и тяло.

 

 Ако и вие искате да ги опитате посете в София
Биртаг или ползвайте новооткритият им онлайн магазин ако не живеете в столицата.






 

 


 


 

 


вторник, 13 октомври 2020 г.

Пътуване до Прага!

Втора част

 

Както казах във втората част на разказа си, ще споделя впечатленията си от няколко места в Прага, които пропагандират крафт бирената  културата.




От списъкът, който си бях направил предварително с подобни барове и магазини, още от началото ударих на камък. Крафт бирената сцена е трудна за развитие особено в страна където 80 % от населението е традиционалист от векове в пивоварството и е свикнало на класическият вкус на бирата. След един затворен бар и един затворен магазин, третата точка от списъкът даде положителен разултат. И точно на време защото любопитството взе да се конкурира със жаждата. 

CRAFT HOUSE PRAGUE се намира в по новата част на Прага. Открит е през 2016 година с ясната идея да пропагандира съвременните тенденции в пивоварството. Собственик на бара е Кирил Якимович(с когото се запознах), има и пивоварна на принципа джипси брювъри, First Order Brewing. През 2017 година е преименувана на Yonder Folk Brewing. Кирил е доста колоритна и интересна личност. Бегач, катерач, любител на екстреймни спортове. Голям късмет е да го уцелите в бара му, защото или ще е зает да вари бира или ще е поел някъде по света за поредното предизвикателство.


Двадесет и седем наливни бири, като предимно са орентирани към чешки крафт, а от самото начало шест крана са предназначени за по специални и доказани крафт пивоварни. Едно от хубавите неща които дава бара е възможността за тестер количества от бирената дъска. Това е доста добра опция (малко барове дават такава екстра), за да намерите вашият вкус. 



Бутилковият асортимент е основно от чешки крафт. Някой от вас може да разпознае бирите на PIVOVAR PERMON, които се завъртяха преди години и на нашият пазар покрай бургазлиите от BEER BASTARDS. Също може да се намерят бири на RAVEN, O'CLOCK, ZUBATY PES ... 

 Барът се състои от три помещения. Предверието е отредено за тап секция и биршоп магазин. В последствие има две зали семпло аранжирани, но даващи възможност за добро прекарване с приятели на по бира (естествено ценители).


В случай, че сте от хората които трудно пият бира без мезе, тук са помислили и за това. Барът разполага с предложения от сандвичи ( доста в чешки стил), бургери, картофки, наденички ..., като често се сменят в зависимост от сезона и бирените предложения. 

Имах възможността да пробвам две бири на First Order Brewing и определено тази в стил West Coast IPA ми допадна повече в сравнение с Hoppy Saison. И си е напълно разбираемо, ипата си беше порядъчно охмелена с Citra, Chinook и Centennial. Един кег от Green Door IPA последствие се завъртя и в България, може да се каже, че е единственото представяне на тази пивоварна в БГ. 

 

Бирата е сварена в Pivovar Antos, пивоварна с пъб на 60 километра от Прага в китното градче Slany, но и за това ще дойде време да разкажа в някой от следващите ми разкази.




Второто доста значимо място, което исках да посетя от картата на крафт бирена Прага беше BeerGeek Bar & Pivoteka. Тук скачаме на 32 крана, като и в този бар е отделено внимание на чешките крафт пивоварни, a едната си е лично тяхна марка - Sibeeria. Може би от самото начало трябва да изясня. че барът и биреният магазин не са в едно помещение, но разстоянието което ги дели е близо стотина метра. Като цяло и тук не мина без премеждия докато го намеря. В случая бях останал вече сам, защото групата с която бях вече беше окапала и не им се мятаха напразно крачоли, а и в общи линии само аз носех крафт бирено сърце. След час вървене по някакъв широк и дълъг булевард, следейки за номерата и за някаква табела която ще ми каже, че съм на правилното място, лека полека взех да навлизам в промишлената зона на Прага. Почти загубил надежда и унил, тръгнах в обратната посока. Часът отиваше към 19 ч. и беше почнало леко да се смрачава и може би това ме спаси, за да не подмина отново нароченото място. Рекламната табела беше запалена и сега ясно се открояваше надписа BeerGeek.

 

Като цяло или поне на мен така ми се стори но е в по отдалечена точка от оживеният център на новата част на Прага. Може би като КАНААЛ за София, а и по подобие тук може да чуете доста интернационална реч. Имаше японци, холандци, дочух също унгарска реч, руски ...

От 32-та крана 4 бяха празни, 6 бяха с бири на Sibeeria, имаше няколко De Molen, MOOR, SIREN... Бях чел, че един от малкото барове в Чехия сервират cask ale, но на място не видях да разполагат с ръчна помпа. След толкова ходене повече от час ми се пиеше нещо леко кисело и освежаващо. Първото което ми хвана погледа беше Orange Boom на Siren Craft Brew. До този момент само бях чувал за англичаните от Сирен, така че това ми беше първата тяхна бира и първите впечатления за пивоварната.

Докато се наслаждавах на бирата си и се чудех коя ще е следващата, погледнах, че магазина за бира на BeerGeek е отворен до 21.00 часа, а не исках да го изпусна защото основното ми пазаруване беше предвидено да е от там. Вече бях набелязал и втората си бира от таблото с наливни. 

Crna Krava Milk Stout на сърбите от Dogma Brewery, последствие след 6 месеца се появиха и в БГ, но на Черната крава и трябваше повечко време да влезе в списъкът с предложения на сърбите в България. 

В BeerGeek може да опитате пилешки крила приготвени в 16 вариации. На страницата им в нета може да се запознаете подробно, както и с текущата тап листа за момента. Също има и хладилна витрина с ботилирана бира. Приятно място. Жалко, че не можах да му се насладя подобаващо.

Метнах раницата и се запътих към магазинчето за бира от същата верига. В края на разказа ще публикувам точните адреси на местата които описвам, както и тези които исках да посетя, но не ми стигна времето в което пребивавах в столицата на бирата (а и се съобразявах с останалата част от групата).

 


 Малко но доста добре подредено и заредено магазинче. Над 500 вида бутилирана бира от Чехия, Германия, Белгия, Холандия, Норвегия, Дания, Италия, Испания, Словакия, Полша, САЩ ... Предлагат и две наливни за вкъщи или на място. Другото което ми направи впечатлени е рафта с преоценени бири с изтекъл срок на годност продаваше се абсолютно легално. Може би ми отне повече от половин час да си селектирам бира от целия предлаган асортимент. Имаше толкова примамливи заглавия, но моята мисия беше да оценя чешкият крафт, за това и основна част от покупката която влезе в раницата беше с местен труд. Matuška, Raven, Falkon, Sibeeria, Cerny Potoka са пивоварните които избрах, като в допълнение си взех някои неща на англичаните от Siren и MOOR, немците от  Freigeist Bierkulture, естонците от Tanker. В магазина също може да намерите всичко необходимо за домашно пивоварство. 

Точно 22 бири се събраха в раницата ми, беше се издула до предел, а презрамките и оставиха белег по мен за седмица. 

  В старата част на Прага покрай всички исторически и не толкова стари бирарии попаднах на брювъри и пъб и седнах от любопитство.


Независимо от това, което рекламират измамно, Fat Cat не вари собствена бира и не е микро пивоварна. Оказа се  просто приятно място с добра и разнообразна храна. Седем крана, единият от който беше отреден за тяхна марка бира Fat Cat Ale. Сварена в Permon. Рецептата е базирана на  техния американски пейл ейл P.A.P.A (ако не сте пропуснали появата на бирите на пивоварна Permon в България, то не би трябвало да сте подминали тази бира от основното им портфолио), като хмеловете са сменени. На останалите кранове се въртят бири от средни индустриални пивоварни. 

Определено това заведение не е част от бирената крафт сцена на Прага, би влязъло в графа модерни заведения. Другото което ми направи лошо впечатление е високите цени. 


Ето и адресите на споменатите места:

CRAFT HOUSE PRAGUE - Navratilova 11, 11000, Prague

BEER GEEK  BAR - Vinohradská 988/62, 13000, Prague

BEER GEER  PIVOTEKA -   Slavíkova 10, 13000, Prague

Ето и на местата които бяха в списъкът, но не успях да посетя:

 ZUBATY PES - K Botiči 409/2, Praha 10

ZLY CASY - Čestmírova 390/5, Praha 4

ILLEGAL BEER PIVOTEKA -  Ve Smečkách 16, Praha 1 

PIVOVARSKY CLUB - Křižíkova 272/17, Praha 8


Хубави спомени от 2017 година. Дано белязаната с отпечатъка на нещо което не мога да приема реално (COVID 19) 2020 година не е затворило за винаги подобни места в чешката столица.


 Подкрепяйте крафт пивоварството и родният крафт!



неделя, 28 юни 2020 г.

Пътуване до Прага!

 Първа част


 Всички познаваме качествата на чешката бира и традициите в приготвянето и. Чехите имат и принос в нашата бирена истори. Фамилия Милде, братята Прошек, Малотин и Хозман, Рудолф Халла са само малка част от по известните чехи, но за жалост в годините на глобализация и комерсиализиране не сме запазили и малка част от този техен пивоварен дух. Винаги може да се убедите в това, като опитате и сравните някой пилзнер сварен в българска пивоварна и същият тип бира внос от Чехия. От няколко години насам, ме теглеше натам.
Да се докоснеш до места които са запазили автентичния си вид през вековете и да уловиш симбиозата между новото и старото. В Прага едва ли ще ви е скучно и едва ли ще ви стигне седмица, за да обиколите всички туристически и бирени места. Аз разполагах с три дена, като за това предварително си бях направил някаква програма, по специално на бирените места.
    Да отидеш в Прага и да не се отбиеш в най стара пражка бирария У Флеку (първият писмен документ, в който се споменава за бирарията, датира от 1499 г.) , било същото да отидеш до Рим и да не видиш папата. Е аз пропуснах да видя "папата", но пък се отбих в друга култова бирария в чешката столица, в която нещата са малко по некомерсиални, както У Флеку.
U Vejvodu е история! Историята на сградата в която се помещава бирарията датира още преди хуситското движение. Тогава на това място е имало две сгради.  В момента останките от тези сгради са само две отделни изби в готически стил с дебели стени и други несвързани стени в южната част на къщата. Стари документи, отнасящи се до първата сграда (принадлежащи към текущия номер 941), датират от 1403 година. Същото може да се каже и за друга сграда, свързана с номер 527 за определен период от време, която вероятно е осъществена през втората половина на XVI век. Също така по това време в сградата имало механа, наречена „В Голиас“ (в чест на собственика Матоше Голиас), което се потвърждава от документите. Само около 618, благодарение на собственика Мелихара Галдви от Нюперк, сградите претърпяват скъпи ренесансови трансформации; той поставя основите на двете сгради и ги свързва архитектурно. Това е типична възрожденска сграда: зала с колони на първия етаж, сводест таван с греди на втория етаж, покрив и таван с дърворезба, главен вход и голяма конзола. Областите, в които се извършва пивоварството, се споменават в документите от 1637 година. Тогавашният собственик, Микулас Франтишек Турек от Розентал (по-късно става бургомист на Старото място 1), през 1641 година придобива и прилежащата изоставена сграда № 941, а през 1647 година и съседната сграда "При младия Голяш" (№ 527).  



  В средата на 17-ти век в сградата са извършени по-нататъшни трансформации, документирани с раннобароков емблема над вратата, ранни барокови декорации, изрисувани по гредите и тройна сводеста аркада близо до стъпалата. През 1717 година Вацлав Вейвода, който също е бил кмет на Старо място (1745 г.), купува открити пространства на търга. Номер 527 остава неделима част от къщата „На Турку” (по-късно наричана „Вейвод”) до 1809 година, а сграда номер 941 - до 1812 година, въпреки че тези три къщи никога не са били свързани структурно. През 1816 г. в двора е поставена камина за производство на оцет. През 1908 г. сградата е закупена от Клуба на артистите и художниците, който продължава да възстановява сградата; разрушена е правоъгълната част на двора и сградите във втория двор. Адаптацията е планирана от Емил Моравец. Още много може да се каже за видът на сградата в който ви посреща тя, но едва ли на някого му е чуждо, че чехите са едни от най добрите архитекти на Европа.



Бирената листа е предимно с продукти на Plzeňský Prazdroj и  Pivovar Velké Popovice. Наливните бяха 4 вида - Pilsner Urquell, Kozel Medium 11 Svetly Lezak,  Kozel Cerny 10, Master Тmavý 18. Само последната не бях пил, но си я оставих за накрая. Кухнята също е на ниво.

Едно от задължителните ястия в чешките бирарии е Vepřové koleno ( свинско коляно или по образно казано джолан).


Следващата цел беше бирарията пивоварна Novoměstský pivovar. Те разполагат със седем собствени бири които варят на място. 



  Новата градска пивоварна е основана през 1993 г. и следва традициите на оригиналната историческа пивоварна.  В древните летописи се пише, че през 1434 г. на това място е имало къща, принадлежала на производител на малц - Vanek Zpevak, също и притежател на лиценз за варене на бира. Настоящата сграда е построена от известния пражки архитект Франтишек Булдра през 1902 година. Интериора в залите преминава от готически стил към Артдеко. Заведението разполага с 400 места.

 Може да си поръчате дегустационен сет от четири вида бира, който включва две от постояните бири на пивоварната - Novoměstský 11 ° ( Novoměstský světlý ležák и Novoměstský tmavý ležák), а другите две в случая бяха  Pivní Šamp - Bière de Champagne и Caramel Beer. Официално  Novoměstský pivovar присъства със седем вида бира в BeerAdvocate. Освен четерите които споменах, останалите три са Novoměstský Kvasnicový Ležák Světlý Banán, Novoměstský Kvasnicový Ležák Světlý Zázvor и Novoměstský Kvasnicový Ležák Tmavý Káva. Всичките се варят целогодишно. Използват се само чешки сурвини за направата им, а качеството е гарантитано.

След свинският джолан и крилата в U Vejvodu, реших да изпробвам нещо друго за хапване.
 Staročeský talíř - плато с печено свинско месо, пушен врата от свинско месо, наденичка на скара, хлебни и картофени кнедли, задушено зеле и пържен лук.


Относно храната и обслужването отново мога да кажа само хубави думи.

Следваща спирка Pivovar a restaurace “U Tří růží” в стара част на Прага.

Къщата на улица Гусовая е стара, построена в началото на XV век. Бирената и история тръгва от Бенеш, живял и варил в нея. Изтъкнатият пивовар  получил правата за варене на „Три рози“ още през 1405 г. и по този начин започна една от най-дългите глави за пивоварството в чешките земи.  
 
В края на 18 век в къщата се заселва известният издател Вацлав Матей Крамериус, основател на чешките периодични издания. До 1804 г. тук се е намирало издателството му. Табела на стената припомня този факт. Последствие къщата сменя няколко пъти собствениците си, но никой от тях не се сеща да възроди бирените и корени.  

През 2012 година "U Tří růží" възкръсва благодарение на Григорий Поликарпов , който купува къщата с ясната идея да е отново място където ще се сервира бира с история.



Сградата е на три етажа. По-долу е обща стая със 150 места с бар и пивоварни котли. На втория етаж има по-малка зала за туристически групи. На третия - банкетна зала, където се провеждат събития. Кухнята е на тавана на сградата, а в мазето са поставени ферментационни резервоари и бъчви. Приятен интериор с тематични рисунки, дървени и кожени мебели, картини по ст
ените в залите са дело на Иржи Бернар и Павел Якл. 

foto: mafra - Tomáš Krist
 

   В началото „У три рози” са варили шест стандартни стилово бири. Бирената индустрия се управлява от Робърт Маняк, пивовар с завиден опит. Асортимента включва светъл, тъмен, полутъмнен лагер,  американски пшеничен вайс, червен виенски лагер и манастирска бира. Имат и сезонни малки варки, като в последните  две години присъстват ипа, стаут, балтик портър, белгийско брюне.  Предлагат и бутилирани бири като сувенирни, но в случая случих на неучтив сервитьор, който каза че нямат в момента, но последствие продаде две на съседна маса на японски туристи. Последствие по форуми попаднах на хора които също споделят, че заведението като обстановка, бира и храна им е допаднало, но персонала е бил твърде неучтив.


 Успях да опитам от светлият, тъмният лагер, амбър ейл и пейл ейл. Мога да кажа само добри думи относно бирата. До храната не стигнах, но доколкото се информирах от форумите,
кухнята се управлява от опитен готвач, Мартин Прочазка (преди това е работил в институция с звезда на Мишлен). В менюто има много специални закуски, сезонни ястия и национални специалитети. 
 За момент ще оставя бирата на заден план, за да препоръчам силно едно място, което ме впечатли с вкусната си храна.

  В "U Mlynáře" ще пиете само Крушовице, но с вкусните платата от студени мезета, гулаша в питка, плато с печени меса...ще ви се стори незначителен проблем.  Менюто е сбито, основно европейска кухня и чешки специалитети. А защо и да не си вземете бирен коктейл за десерт.


                                                              

 Във втората част ще ви запозная с няколко крафт бирени бара и магазини  в Прага, които задължително трябва да посетите.