четвъртък, 18 октомври 2018 г.

От бира / до бира на море / за бира епизод 2


От бира / до бира 

На море / за бира 

епизод 2


След кратка пауза от две лета, От бира  / до бира отново прескочи до морето и по конкретно до Варна. Като за цел бяхме набелязали новият крафт бирен бар "Diagonal" с завидните 14 наливни бири, както и следващата по ред бирария от веригата "The Black Sheep", но вече със статут брю пъб. И двата обекта са с лoкация в близост до Централна ЖП гара Варна, за това и предпочетохме да стигнем до Варна с влак.
Нямаше как да не посетим и магазинчето за бира на Аверите, които между другото са и собствениците на Diagonal - Craft Beer Bar. То беше първата ни спирка в бирената ни разходка из морската столицa. 

 Сварихме Алдо на дежурство, един от четиримата авери. Побъбрихме си за бира, споделихме целта на визитата си, както и се възползвахме да напазарим бира за вкъщи. Авери бирс имат собствен внос предимно на испански крафт пивоварни, а от скоро на няколко шотландски и английски. Имат и онлайн магазин, но не винаги е обновен с новите налични бири. За това за предпочитане е имате ли път към Варна и сте любители на крафт културата в биреният свят, да се отбиете при тях и да попълните колекцията си с нови бири . От дългото пътуване и жегата, неминуемо се ожаднява, беше време за първата бира. Избрахме си един берлинер вайс с малини на Edge Brewing Barcelona, доста освежаващ и  зареждащ. Edge е една от испанските пивоварни които може да намерите при тях ( скоро ще драснем някой ред и за тази пивоварна ), другите са NAPARBIER, DouGall's, Basqueland Brewing Project и Barcelona Beer Company, като към тях добавяме още три имена от острова Tempest Brewing Co., Black Isle Brewery Scotland и MOOR. Взехме си довиждане с любезният домакин и се отправихме към следващата точка, брю пъба на The Black Sheep и тяхната бира с марка Златна Варна.
Намира се на улица "Цар Симион I" 27. Заведението предлага и обедно меню и по обяд клиентелата е доста шарена. Интериорът е в типичен стил за пъбовете на Острова. Разполагат с три бири собствено производство - Златна Варна Лагер, Златна Варна Амбър и  Златна Варна -Черната Овца. Ето какво казват и от самия брю пъб за бирите си.



"Златна Варна се приготвя от 100% ечемичен малц „пилзен“, който се произвежда в Чехия по класическа технология с 200-годишна история. Бирата съдържа и два вида чешки хмел, пивни дрожди и тройно филтрирана вода. Златна Варна светло е с 4,8% алкохолно съдържание и плътност 11,5 P°.
Тя е нефилтрирана и непастьоризирана, а съдържанието на остатъчни дрожди завършва вкуса ѝ.  Златна Варна е с богато съдържание на редица полезни вещества – антиоксиданти, ензими и витамини, които допринасят и за високите й вкусови качества."
На нас също ни допадна. Приятен лагер, пивък, добре балансиран от към вкусове.



"Червено пиво стил амбър със същото име. Това е полутъмна бира, с червен цвят, която се произвежда пред очите на клиентите на пивоварната. Прави се от изцяло чешки съставки - три вида малц - „пилзен“, „мюнхен“ и „карамел“, пивни дрожди, тройно филтрирана вода и един вид хмел, от който се използва двойно по-голямо количество, в сравнение с производството на светлото пиво. Това придава по-наситен и горчив вкус на рубинената бира. Минималният срок на съзряване на „Златна Варна“ амбър е 30 дни, а пивните дрожди не се премахват, за разлика от масовото пиво. Именно това прави Златна Варна амбър жива бира.
Тя е нефилтрирана и непастьоризирана, а съдържанието на остатъчни дрожди завършва вкуса ѝ. Златна Варна амбър  е съкровищница от полезни вещества – антиоксиданти, ензими и витамини, които допринасят и за високите й вкусови качества, а проучвания на български учени показват, че от видовете жива бира най-полезно е червеното пиво.
Златна Варна амбър е нефилтрирана и непастьоризирана бира с остатъчни живи дрожди. Тя е с 5% алкохолно съдържание и плътност 12 P°."
Амбърът определено ни впечатли повече от лагера, на моменти правехме лека съпоставка с тревненската "LUC'S" и тяхната кехлибарена, въпреки че са използвани различни видове мая, за направата им.
За съжаление нямаха в момента Златна Варна -Черната Овца, което малко ни разочарова. Здраве да е на следващото ни идване към Варна, ще се отбием за едно тъмно. Ще ползваме пак текст от страницата на The Black Sheep за малко инфо относно липсващата тъмна бира.

“ Златна Варна Черната овца съдържа четири вида малц – черен, карамел, пилзен и мюнхен, един вид хмел и пивни дрожди. Карамеленият малц преобладава при производството й, а и като цяло общото количество на малцовите зърна при варенето й е с около 1/4 по-голямо, в сравнение с използваните за светлото и амбъра. Количеството на използвания хмел в тъмното пък е по-малко, спрямо червената бира. В тъмното пиво, малцът се препича, а естествените захари започват да се карамелизират. Именно това води до натуралния тъмен цвят, аромата на кафе, леката сладост и плътния, ясно изразен малцов вкус.
Технологията за варене на тъмно “Златна Варна” е същата, която се прилага за светлото и амбъра. Процесът на варене може да се наблюдава от всеки посетител на пивоварна The Black Sheep. Минималният срок на съзряване на пивото е 30 дни, а дрождите не се премахват, което прави “Златна Варна” жива бира. Тя е нефилтрирана и непастьоризирана, а съдържанието на остатъчни дрожди завършва вкуса й. Пивото е с богато съдържание на редица полезни вещества – антиоксиданти, ензими и витамини, които допринасят за високите й вкусови качества. А тъмната “Златна Варна Черната овца” е дори още по-полезна. Проучвания, цитирани от Съюза на пивоварите в България, доказват, че в тъмното пиво има по-високо съдържание на витамини, антиоксиданти, феноли и флаваноиди, в сравнение с останалите видове бира. Специално витамините от групата В не се синтезират в човешкия организъм и спадат към незаменимите, затова и се набавят само чрез консумация на подходящи храни и напитки, сред които се нарежда и “Златна Варна Черната овца”.
Тъмната “Златна Варна” е с 5,2% алкохолно съдържание, а плътността й e 12°P. Новото пиво, произведено от микропивоварната The Black Sheep, e истинска наслада за сетивата и ще се хареса дори на хората, които не консумират бира."
 Кухнята също е добра. Има разнообразие от меса, риби. Предлагат се сандвичи и бургери.
Следваща спирка  Diagonal - Craft Beer Bar

Ето го и барът с 14 наливни крафт бири. Сградата е на ъгъл, намира се на ул. "Софроний Врачански"22. Бирените барове са нещо ново за България и не трябва да ги бъркаме с бирарии. В такива едва ли ще намерите храна, което е стряскащо за нашия питеен манталитет. Но да не влизаме в такива теми, а да се съсредоточим върху нашите преживявания в тази бирен рай. По рано докато бяхме в биреното магазинче на Аверите, Алдо ни информира какво ще заварим на крановете и че част от нещата са от гостуването на софийският крафт бар Vitamin B. Оказа се, че всичко което беше донесъл Рости при гостуването си беше от първите бири на естонците от Pohjala и вече ги бяхме опитвали, макар и в бутилка.

Както и споменахме в началото Авери  Бирс са вносители на няколко испански, шотландски и английски пивоварни, някой от тях се четът на информационната дъска. Там присъстваше и една младата варненска пивоварна Brothers Brew Team (BBT). Hello,World! и Deutschamerikaner се оказаха попадения, което не сме пили.

Местенцето е много приятно, на две нива. Може да се гледат спортни събития на голям екран. Организират се турнири по табла. Може да следите страницата им във фейсбук за някое общо събитие с местните кулинарни величия, я ще опитате поркетта, домашни бургери ... Експериментира се и в насока бирени коктейли.
Има възможност да си поръчате дегустациони сетове, малък ( 7 бири по 150 мл. ) и голям ( 14 бири по 150 мл.). Така може да опитате част от бирите или всички, без да натоварвате програмата си и да усетите вкусове.

Тръгваме от Варна с пълна раница бира и приятни бирени емоции.
До следващото лято!




петък, 20 ноември 2015 г.

Крафт бира (от) за архитекти

Архитектите също обичат крафт, специално проектиран за тях. Унгарски център на модерната архитектура KÉK празнува своята 10-годишнина, по случай събитието те решили да го отбележат подобаващо и са сварили свой собствен IPA. Цената на 4 бутилки с малка бетонна платформа ще струва 30 (печалбата ще бъде използвана за архитектурни проекти ).
От към дизайн - етикети, бирдекели и пакет за носене, всичко е издържано в стила на архитектурни и строителни проекти.

Много си падам по тематичното и особено щом става дума за бира!

сряда, 2 септември 2015 г.

Русе с нова бирария!


Ето, че в първия ден на септември, Русе се сдоби с истинска бирария. Казваме истинска, защото едва ли има друго място в града където може да се насладите на пет наливни бири. Не става дума за за масовите български на пазара, а за Bernard ( светал, скоро ще има и тъмен), Schofferhofer, Radeberger и българската Glarus ( Pale Ale и English Ale ). От към бира в бутилка, изборът също е богат. Може да откриете още един представител на българския крафт и това е Диво пиво. Нефилтрирана, с вторична ферментация в бутилката. Има избор от белгийски, немски, холандски, чешки ... и други. Може да опитате Heller-Trum Schlenkerla, пушена бира - гордостта на немския град Бамберг. Сухият опушен аромат е мощен и се долавя веднага, напомняйки за бекон и същевременно заменя почти изцяло усещането за хмел. Braufactum Progusta India Pale Ale и BraufactuM Roog Rauchweizen също не са за изпускане, но са в бутилки от 660 мл. На почти всички бутилки е изписано желателната температура за консумацията на дадената бира според стила и. Забравете призивите, че бирата се пие много студена. В противен случай няма да осетите нищо от това което е целяла дадената пивоварна.
От към интериор се е получило доста добре.



 Раздвижено. Името на заведението издава ( поне за нас ), че тук ще се гледат много мачове, а също ще има и лайф участия на много известни и неизвестни музиканти на рок сцената. От към клиентела беше доста шарено, имаме предвид възраст, професия...
Бара разполага и с кухня. Сбито меню от класики за бирени мезета. Като цяло наблегнахме на бирата, а на кухнята ще дадем шанс скоро да ни спечели и тя.

Та ако откривате, че бирата не се дели само на светла и тъмна, на немска и чешка, на топла и студена - това говори, че вие ще от цените подобни заведения като това, което ще даде повод на домакините да ни радват с нови заглавия в бирената си листа.
Нека пожелаем да им върви по бира и ще се виждаме там!

четвъртък, 27 август 2015 г.

  От бира / до бира, на море / за бира

От бира до бира направи своята малка морска обиколка. Първото място което посетихме беше магазинчето за бира на Аверите във Варна.Не успяхме да присъстваме на официалното му откриване, за това дадохме обещание, че скоро ще ги посетим. А ние държим на обещанията си. Невероятно малко и функционално магазинче, където може да намерите бири на Mikkeller, BrewDog...., както и български занаятчийски - Гларус, Бял Щърк, Мч и Ах ( скоро се очакват Диво Пиво и Rose Brew).

От тук може да си вземете наливен Гларус за дома или да го пиете на място, а избора е GLARUS SPECIAL ENGLISH ALE (4.6% алк.) и GLARUS PREMIUM PALE ALE (4.2% алк.). Ние утолихме жаждата с един белгийски ламбик (Lindemans Gueuze), подейства ни доста освежаващо. 

  Поговорихме си на дълго и широко за бира, бирена култура и всичко за бирата. Като добри домакини ни почерпиха и с домашен стаут сварен от тях. Освен магазина за бира те искат да реализират и друга тяхна мечта, да има собствена пивоварна и да радват както българските така и чуждестранните любители на крафт бирата. Пожелахме им успех и си обещахме отново да си видим.

 Следващата точка която бяхме набелязали беше пивоварната на "Гларус". 

Тя се намира приблизително на 14 км. от Варна, в село Слънчево. С Деян Иванов, главен технолог и управител на "Гларус" се запознахме на Деня на българската крафт бира, който се проведе миналата есен в София. Искахме да намерим начин тази бира да кацне и в Русе, защото този град го заслужава. Все пак първата пивоварна е била тук. С леки колебания Гларус се появи в Русе миналата година и започна да трупа любители. Официално вече тази бира има търговски представител и за нашия град, което говори че ще може да я намерите по повече заведения тук.


Благодарим за възможността да разгледаме пивоварната и да опитаме нефилтриран Гларус налят директно от ферментатора. Освен трита си стила които предлагат на пазара( без в момента London Porter ), предстоят още нови изненади. Понаучихме разни пикантни нещица около тях, но обещахме да ги пазим в тайна.

     Следваща предвидена точка беше Пивоварната Бургас.



Това е заведение което си вари бирата на място. Асортимента им се състои от три вида - Amber, Special и Weiss , като до няколко дена ще се появи и тъмна. Много се изговори покрай тези бири и качеството им.

Има още какво да се направи за качеството на бирата им, особено специалната както беше писал в групата Григор Димитров цитирам "Veritas Special Lager. Не се усеща аромат, фина газировка, много слаб и недостатъчен битер, съвсем леко сладни, без послевкус. Леко блудкава бих казал и без определени качества...". Вайцена има качества на такъв, но изисква още усилия до съвършенство. За нас Veritas Amber ( кехлибарената ) беше по добра от другите, а и като се огледахме по другите маси, тя беше основно консумираната. Българина е все още не толкова взискателен към бирата, това ще се гради с години. Предполагам и с всяка година тази пивоварна ще се усъвършенства, но думичката craft beer при тях е още немислима. Подобни критики не трябва да ги плашат и ядосват, а напротив да се мъчат да търсят грешките си и да отиват към така желаното съвършенство. Обаче за от към храна предложена към бирата им казваме едно голямо БРАВО. 





До следващи морски срещи ...  to be continued !







неделя, 26 юли 2015 г.

Как влияе цвета на бутилковото стъкло на бирата?

Широко разпространено е мнението за това, че съхранението на бирата силно зависи от цвета на бутилковото стъкло, в която се съхранява тя.
Светлината и топлината се явяват силни катализатори за болшинството от химически реакции проявяващи се в напитката
Известно е, че тъмните видове бира повече страдат от деструктивните свойства на светлината за разлика от светлите. Ето защо тъмната бира се пълни единствено в тъмно кафяво стъкло. Светлите може да ги намерите и в трите вида бутилки. Като цяло зависи  и от концепцията на дадената пивоварна.

За да разрешат всички спорове около това в Германия са направили  собствен експеримент. Те ( немските пивовари ) изложили на светлина и топлина една и съща бира, но затворена в бутилки с различен цвят на стъклото. След три часа на слънце и жега, в нито една от бутилките, съдържанието не се е променило. На осмият час обаче, бирата налята в прозрачната бутилка започва да се разваля и се появява неприятен аромат, а на вкус се усеща неприятна горчивина ( далеч от хмеловата ). В зелената и кафявата бутилка всичко е все още наред. Минава двадесет и четвъртия час на експеримента. От светлата бутилка се носи смрад, а течността в нея е само далечно подобие на бира, същата в зелената бутилка  има вече метален вкус, докато тази в кафявата отново се е съхранила. На четиридесет и осмия час вонята от безцветната бутилка се усеща от метри, в зелената металния вкус е станал по интензивен, а бирата в кафявата бутилка е все още използваема. Тече седемдесет и втория час от експеримента. Светлото шише отдавна е извън строя, зеленото е на крачка от това, а при кафявото започват да се проявяват признаци към разваляне на бирата.
Както виждаме наистина колкото по тъмно е стъклото толкова защитата на бирата от към немърливо съхранение е по голяма ( макар и за 48 часа). Идва само една питанка от моя страна! Дали ще има разлика в този експеримент ако заменим стандартната стъклена бутилка с тази новите за еднократна употреба, където стъклото не е 100 %, а има и примеси? Дали ще има същите часове на последователност от към поражения на бирата?
 Някъде другаде бях прочел,че много компании умишлено намалят количеството на хмел в бирите си ( става дума за шир потребните лагери ), за да предотвратят развалящия ефект. Да всички знаем, че хмела се слага за  естествен консервант, но като част вече от сварената бира при по продължително взаимоотношение със слънцето той поема друга роля. За това идва ред и на съвременните методи, чиято основна цел за мен е по малко загуби, по ниско качество, което повечето комерсиални компании не ги бърка, щом са на много добра печалба.Сещам се как едно време, когато ни изпращаха да купим бира, ни се поръчваше да вземаме само във зелени бутилки и да я оглеждаме за  плаващи "парцали" в нея. Тогава се пиеше непастьоризирана бира, тази която сега титулуват като жива ( и пак имам съмнения от към автентичност ).
Никой от нас няма представа как  е съхранявана дадената бира преди да достигне до него. Така, че когато усетите метален вкус и нетипична горчивина, която няма нищо общо с тази придадени от стандартните хмелове за лагер бири, имайте едно на ум.
Интересно ми е да вмъкна, че досега когато сме дегустирали с Ники и сме попадали на този метален вкус, винаги сме го отдавали на това, че е придобит от съхранението на бирата в металните танкове.
 Отбелязвам, че фактора пряк достъп на слънце до бира, която се съхранява в алуминиеви кутии ( кенове ) и ПВЦ бутилки е недопустима .

Това е което успях да изровя по темата от нета за вас и се надявам да съм бил полезен и обективен.

вторник, 7 юли 2015 г.

Théodore De Haene


 

Отец Théodore е първия майстор пивовар в съвременната история на белгийското абатство Notre-Dame de Scourmont, където се вари знаменития трапистки ейл CHIMAY. Защо съвременната история? По време на Втората световна война монасите на два пъти са принудени да изоставят абатството. На 1 септември 1944 г. те се завръщат в опустошеното и ограбено абатство и започват възстановителни работи. Отец Théodore влиза в ордена през 1932 година. Едва 19 годишен, без ни най малко понятие от пивоварство. Покрай по старите и опитни монаси той навлязъл в материята на биропроизводството. Професор  Жан Де Клерк от Католическия университет в Льовен по молба на монасите участва в модернизирането на производството. Следват няколко години в търсене на точната рецепта за бирата CHIMAY, на принципа проба - грешка. По късно Théodore De Haene завършва същия университет със специалност инженер-пивовар. За негово най голямо постижение и до ден днешен се смята това, че е успял да изолира уникален щам дрожди, които дават облика на новия вкус на бирата CHIMAY Rouge. Същата която се появява за първи път през 1862 година. Тази бира е вдъхновена от най първите оригинални рецепти. Единствено си е запазила аромата, докато вкуса несъмнено еволюира в своето следвоенно преосмисляне.

петък, 3 юли 2015 г.

Руски Имперски Стаут 

Започвам с леко въведение относно стаут бирата.
За негова родина се счита Ирландия и се е явявал като разновидност на портъра. Стаута се отличава от портъра с по тъмен цвят, дължащ се на по силно препечения малц, както и по силно изразения вкус на кафе и карамел. Така той придобива популярност и в Англия.
 Както и другите стилове бира и той си има разновидности. Познати са ни сух стаут (Dry Stout), сладък стаут (Sweet Stout), овесен стаут (Oatmeal Stout), форин екстра стаут (Foreign Extra Stout), американски стаут (American Stout) и  руски имперски стаут  (Russian Imperial Stout), като ние ще обърнем внимание на последния, неговата история и какво място заема в съвременната бирена революция.
 През XVIII век тъмните бири (стаут и портър) били основно перо в износа на Британските острови към екзотични страни като Суматра и Бенгалия. Друга точка където се доставяла в големи количества била и Руската империя. В замяна на това британските търговци получавали кожи и дървен материал. Една от причините, за да достигне до Русия е Екатерина Велика. Тя се явява като най големия почитател на черната напитка тогава. В последствие стаута започва да се потребява и от целия императорски двор. Самата императрица не подозирала, че ще положи основите за производство на нова и уникална напитка.
 Фактът, че бирата за руския императорски двор е доставяна по вода и докато достигне до Балтийските пристанища се е превръщала в по ниско качествен стаут, принудила английските пивовари да намерят решение на този проблем. Те го направили по плътен и увеличили процента на алкохол и хмел в него. Голямото количество алкохол само по себе си било надеждно средство против инфектирането на бирата по време на транспортирането и. Освен това самата бира освен,че е била защитена от зараза, тя е имала и време да отлежи и да придобие по изискан и фин вкус. Това е една от версиите как се е родил руския имперски стаут.
 
 През XX век. популярността на тази напитка започва да спада и в след военните години тя спира да се изнася. Британските пивоварни продължават да го произвеждат, но вече в по малки количества и предимно за вътрешен пазар, а през края на седмдесете производството му е прекратено напълно. Мисля американците го възраждат отново. Оказва се, че в Америка е доста предпочитан стил бира и повечето крафт пивоварни го имат в асортимента си.
 Днес приготвянето на такъв тип бира представлява сложен процес на няколко нива, който обикновено отнема дълго време.
 След като стаута бъде сварен, той в течение на няколко месеца престоява в бъчви (в които преди това е съхранявано вино или уиски) и в последствие около година в бутилки. Този дълъг процес ни дава възможността да се насладим на уникален вид бира. Големите бирени компании търсят бърза и лесна печалба именно за това не си позволяват лукса да произвеждат такъв стаут, освен ако не пуснат някоя лимитирана серия ( и пак няма да е направена с вниманието, което ще отдели една микро пивоварна). Колкото повече отлежава толкова по плътно и изискано питие получаваме. Руския имперски стаут се отнася към зимните бири, не че лятото не може да се консумира ( заблуда е, че тъмна бира се пие само зимата), но поради високата си съдържание на алкохол и летните жеги едва ли ще се насладите на добрата тежка силна бира.



Samuel Smith's Imperial Stout с произход Великобритания е може би класиката в този стил. Прави се по стара рецепта, възможно е да е още от отварянето на пивоварната The Old Brewery в Tadcaster, Yorkshire, която Samuel ( племенник на John Smith ) преименува през 1886 година на Samuel Smith's Brewery . С удоволствие мога да споделя, че сме пили въпросната бира и доста ни допадна. Но за да бъдем точни според мен е една идея под други руски имперски стаутове които сме дегустирали. Алкохолното и съдържание е 7%, а за този стил започва от 8% нагоре.
 В наши дни е много популярен сред американските минипивоварни, които го обогатяват с нови уникални американски характеристики. Съществуват различни вариации, като американските версии имат повишена горчивина и характеристики на печено зърно и ароматен хмел, докато английските се характеризират с влагането на специфични малцове и по развит и интензивен аромат. За производството му се използват светъл малц, печени малцове или зърно. Използват се разнообазни видове малц и сортове хмел. Руският императорски стаут се отличава с тъмно червено-кафяв до черно смолист цвят, и наситен и богат вкус и аромат на печено зърно и малц, плодове, хмел и алкохол.
Както казахме и по горе американците държат основна част от пазара на този вид бира. По известни и титулувани са Old Rasputin Russian Imperial Stout на North Coast Brewing Co. Същите които са имали съдебен спор с една от най добрите за мен холандска пивоварна De Molen, като съответно янките печелят. Холандците не показват поражение ами напротив прекръстват тяхната бира на Деспутин, но само за американския пазар. В Европа си е все още Rasputi.  


 Бира в подобен стил и също от Холандия, която си заслужава да опитате е
Het Uiltje Ransuil Asio Otus Oak Aged. Пяната е тъмно кафява. Страхотен аромат на шоколад с леки алкохолни и дървесни нюанси най-вероятно от отлежаването в дъбовите бъчви... При отпиване те залива уникален битер с леки шоколадови нотки, който битер преминава и към послевкуса.
 Brouwerij Emelisse Kamperland The Nederlands отново от страната на лалетата и отново добре свършена работа. Ароматът е леко кисел на отлежала Белгийска бира във винени бъчви, като най-вероятно е било точно така. При отпиване - абсолютно веднага те посреща доста силен битер, който в рамките на няколко секунди отшумява, като след това по небцето остава шоколадов послевкус.. Фина и супер плътна бира! Алкохол не се усеща въобще, което е един от критериите за абсолютен подбор на пивната мъст в комбинация с високоалкохолни дрожди.

 Не може да пропуснем и виновниците за бирената революция а именно шотландците от BrewDog и тяхната Cocoa Psycho Russian Imperial Stout. Та както се вижда Европа не е забравила този стил и не чакаме само на американците.
Не изоставаме и от българска страна. Blek Pine е нова  мини пивоварна. Намира се в Горна Баня. Те също експериментират в този стил и то доста добре.В техния руски имперски стаут са вложени хмеловете, Magnum, Fugles, а също какао на зърна, ванилия на пръчки и домашно чили. Казваме едно голямо БРАВО на Божидар и Митко и им пожелаваме невероятни успехи.


Това определено е бира за отлежаване, така че ако сега е лято и не е подходяща за сезона със своите високи алкохолни нотки - купете си я. Зимата идва, а тя ще има още време да отлежи и разкрие своята същност.