четвъртък, 10 декември 2015 г.

Бирария Тангра -Русе

Дълго време се каня да напиша и за още едно място в Русе, място където може да се намери разнообразие от европейска бира, като всяка седмица влизат поне по четири нови бири. Бирарията съществува от три години, намира се на булевард " Цар Освободител " 10, но едва  тази година пое по пътя на истинска съвременна бирария. За мен такава е тази която сама си определя бирата която ще продава и няма договори с бирените монополисти на пазара "лев срещу продажби на техните продукти". 2014 година тук беше първото гнездо на варненската крафт пивоварна Гларус в Русе, русенци вече можеха да опитат бунта срещу големите бирени концерни или както ние обичаме да го наричаме - Бирената Революция. Все още имам приятели, които обичат бирата, но продължават да я делят на светла и тъмна. В лицето на бирария Тангра ( и не само ), Русе има място където русенци ще развиват своята бирена култура, защото бирата не е онази простовата течност в ПВЦ бутилки по 2 литра, която се пие силно охладена лятото за прогонване на жаждата. Бирата е уникален продукт с много лица.
 Но да се върнем в бирарията. Асортимента на бирения лист се върти около двадесет вида, като постоянно се променя с нови и нови неща. Целта е русенския потребителя да се запознае с по-голям кръг бири, както стилово така и вкусово. За момента по голямата част от предложенията са от чешки и немски бири, прокрадват се и някои английски и шотландски заглавия. Българските микро пивоварни също присъстват- Гларус, Диво пиво, Ах!, Blek Pine. Като до дни ще влезе и най прясното от БГ крафта - Айляк. Ако все още сте съпричастен към масовата бира, тук може да намерите продуктите на Загорка. Наливната бира е  Glarus Special English Ale и Glarus Porter.

 На 17 октомври в бирарията се изнесе беседа на тема " Крафт бирата и нейното развитие в България" лично от Деян Иванов - управител и главен технолог на пивоварна Гларус.
Подобни събития, не само оставят отпечатък в бирената история на Русе, но те са и първите стъпки към изграждането на бирената култура на гражданите му.

В края на месец ноември в заведението  заблестя елха от бирени бутилки.


  Относно храната в бирарията мога да кажа, че менюто е стегнато и сбито. Предимно избрани мезета за бира. Всяка вечер има специални предложения, както и тематични седмици. Като цяло бирата е основна и действаща сила в тази бирария. По моя инициатива и успоредно с кулинарния ми блог " Бирена кулинария", тук все по често бирата и нейните съставки ще присъстват в ястията.
 Досега бяха хвалебствията и понеже съм част от колектива на тази бирария, за да не бъда обвинен в пристрастие, ще се опитам да бъда напълно откровен и да спомена за нещата които виждам като недостатъци. Първото е липсата на лятна градина, което автоматично изстрелва заведението в графа сезонни. Добрата новина е, че се работи по въпроса. Мисля, че за подобно място е нужно малко повече персонал, както и по знаещ и запознат със света на бирата. Но това е болна тема на почти всяко заведение. За момента няма наличие на бири от водещите световни крафт пивоварни, но мисля и това ще се случи. Това може да се брои за минус само от хора които са изградили своята бирена култура, хора ценители и търсачи на нови и нестандартни вкусове за една бира. Знам, че когато едно нещо се прави с желание и получава положителни оценки ( е все ще има някой недоволен ) , то и най-големите пречки и проблеми се отстраняват.
  Друго интересно и забавно на което може да попаднете в Тангра е тест листчетата с които може да направите оценка на изпитите от вас бири.

  Ако сте от Русе или гост на дунавското градче, посетете това място и се убедете сами.
https://www.facebook.com/birariqtangra/?fref=ts

Имам идея за направата на бирена карта на Русе. Там ще присъстват места свързани с бирата (заведения и исторически бирени обекти).

петък, 20 ноември 2015 г.

Крафт бира (от) за архитекти

Архитектите също обичат крафт, специално проектиран за тях. Унгарски център на модерната архитектура KÉK празнува своята 10-годишнина, по случай събитието те решили да го отбележат подобаващо и са сварили свой собствен IPA. Цената на 4 бутилки с малка бетонна платформа ще струва 30 (печалбата ще бъде използвана за архитектурни проекти ).
От към дизайн - етикети, бирдекели и пакет за носене, всичко е издържано в стила на архитектурни и строителни проекти.

Много си падам по тематичното и особено щом става дума за бира!

сряда, 2 септември 2015 г.

Русе с нова бирария!


Ето, че в първия ден на септември, Русе се сдоби с истинска бирария. Казваме истинска, защото едва ли има друго място в града където може да се насладите на пет наливни бири. Не става дума за за масовите български на пазара, а за Bernard ( светал, скоро ще има и тъмен), Schofferhofer, Radeberger и българската Glarus ( Pale Ale и English Ale ). От към бира в бутилка, изборът също е богат. Може да откриете още един представител на българския крафт и това е Диво пиво. Нефилтрирана, с вторична ферментация в бутилката. Има избор от белгийски, немски, холандски, чешки ... и други. Може да опитате Heller-Trum Schlenkerla, пушена бира - гордостта на немския град Бамберг. Сухият опушен аромат е мощен и се долавя веднага, напомняйки за бекон и същевременно заменя почти изцяло усещането за хмел. Braufactum Progusta India Pale Ale и BraufactuM Roog Rauchweizen също не са за изпускане, но са в бутилки от 660 мл. На почти всички бутилки е изписано желателната температура за консумацията на дадената бира според стила и. Забравете призивите, че бирата се пие много студена. В противен случай няма да осетите нищо от това което е целяла дадената пивоварна.
От към интериор се е получило доста добре.



 Раздвижено. Името на заведението издава ( поне за нас ), че тук ще се гледат много мачове, а също ще има и лайф участия на много известни и неизвестни музиканти на рок сцената. От към клиентела беше доста шарено, имаме предвид възраст, професия...
Бара разполага и с кухня. Сбито меню от класики за бирени мезета. Като цяло наблегнахме на бирата, а на кухнята ще дадем шанс скоро да ни спечели и тя.

Та ако откривате, че бирата не се дели само на светла и тъмна, на немска и чешка, на топла и студена - това говори, че вие ще от цените подобни заведения като това, което ще даде повод на домакините да ни радват с нови заглавия в бирената си листа.
Нека пожелаем да им върви по бира и ще се виждаме там!

четвъртък, 27 август 2015 г.

  От бира / до бира, на море / за бира

От бира до бира направи своята малка морска обиколка. Първото място което посетихме беше магазинчето за бира на Аверите във Варна.Не успяхме да присъстваме на официалното му откриване, за това дадохме обещание, че скоро ще ги посетим. А ние държим на обещанията си. Невероятно малко и функционално магазинче, където може да намерите бири на Mikkeller, BrewDog...., както и български занаятчийски - Гларус, Бял Щърк, Мч и Ах ( скоро се очакват Диво Пиво и Rose Brew).

От тук може да си вземете наливен Гларус за дома или да го пиете на място, а избора е GLARUS SPECIAL ENGLISH ALE (4.6% алк.) и GLARUS PREMIUM PALE ALE (4.2% алк.). Ние утолихме жаждата с един белгийски ламбик (Lindemans Gueuze), подейства ни доста освежаващо. 

  Поговорихме си на дълго и широко за бира, бирена култура и всичко за бирата. Като добри домакини ни почерпиха и с домашен стаут сварен от тях. Освен магазина за бира те искат да реализират и друга тяхна мечта, да има собствена пивоварна и да радват както българските така и чуждестранните любители на крафт бирата. Пожелахме им успех и си обещахме отново да си видим.

 Следващата точка която бяхме набелязали беше пивоварната на "Гларус". 

Тя се намира приблизително на 14 км. от Варна, в село Слънчево. С Деян Иванов, главен технолог и управител на "Гларус" се запознахме на Деня на българската крафт бира, който се проведе миналата есен в София. Искахме да намерим начин тази бира да кацне и в Русе, защото този град го заслужава. Все пак първата пивоварна е била тук. С леки колебания Гларус се появи в Русе миналата година и започна да трупа любители. Официално вече тази бира има търговски представител и за нашия град, което говори че ще може да я намерите по повече заведения тук.


Благодарим за възможността да разгледаме пивоварната и да опитаме нефилтриран Гларус налят директно от ферментатора. Освен трита си стила които предлагат на пазара( без в момента London Porter ), предстоят още нови изненади. Понаучихме разни пикантни нещица около тях, но обещахме да ги пазим в тайна.

     Следваща предвидена точка беше Пивоварната Бургас.



Това е заведение което си вари бирата на място. Асортимента им се състои от три вида - Amber, Special и Weiss , като до няколко дена ще се появи и тъмна. Много се изговори покрай тези бири и качеството им.

Има още какво да се направи за качеството на бирата им, особено специалната както беше писал в групата Григор Димитров цитирам "Veritas Special Lager. Не се усеща аромат, фина газировка, много слаб и недостатъчен битер, съвсем леко сладни, без послевкус. Леко блудкава бих казал и без определени качества...". Вайцена има качества на такъв, но изисква още усилия до съвършенство. За нас Veritas Amber ( кехлибарената ) беше по добра от другите, а и като се огледахме по другите маси, тя беше основно консумираната. Българина е все още не толкова взискателен към бирата, това ще се гради с години. Предполагам и с всяка година тази пивоварна ще се усъвършенства, но думичката craft beer при тях е още немислима. Подобни критики не трябва да ги плашат и ядосват, а напротив да се мъчат да търсят грешките си и да отиват към така желаното съвършенство. Обаче за от към храна предложена към бирата им казваме едно голямо БРАВО. 





До следващи морски срещи ...  to be continued !







неделя, 26 юли 2015 г.

Как влияе цвета на бутилковото стъкло на бирата?

Широко разпространено е мнението за това, че съхранението на бирата силно зависи от цвета на бутилковото стъкло, в която се съхранява тя.
Светлината и топлината се явяват силни катализатори за болшинството от химически реакции проявяващи се в напитката
Известно е, че тъмните видове бира повече страдат от деструктивните свойства на светлината за разлика от светлите. Ето защо тъмната бира се пълни единствено в тъмно кафяво стъкло. Светлите може да ги намерите и в трите вида бутилки. Като цяло зависи  и от концепцията на дадената пивоварна.

За да разрешат всички спорове около това в Германия са направили  собствен експеримент. Те ( немските пивовари ) изложили на светлина и топлина една и съща бира, но затворена в бутилки с различен цвят на стъклото. След три часа на слънце и жега, в нито една от бутилките, съдържанието не се е променило. На осмият час обаче, бирата налята в прозрачната бутилка започва да се разваля и се появява неприятен аромат, а на вкус се усеща неприятна горчивина ( далеч от хмеловата ). В зелената и кафявата бутилка всичко е все още наред. Минава двадесет и четвъртия час на експеримента. От светлата бутилка се носи смрад, а течността в нея е само далечно подобие на бира, същата в зелената бутилка  има вече метален вкус, докато тази в кафявата отново се е съхранила. На четиридесет и осмия час вонята от безцветната бутилка се усеща от метри, в зелената металния вкус е станал по интензивен, а бирата в кафявата бутилка е все още използваема. Тече седемдесет и втория час от експеримента. Светлото шише отдавна е извън строя, зеленото е на крачка от това, а при кафявото започват да се проявяват признаци към разваляне на бирата.
Както виждаме наистина колкото по тъмно е стъклото толкова защитата на бирата от към немърливо съхранение е по голяма ( макар и за 48 часа). Идва само една питанка от моя страна! Дали ще има разлика в този експеримент ако заменим стандартната стъклена бутилка с тази новите за еднократна употреба, където стъклото не е 100 %, а има и примеси? Дали ще има същите часове на последователност от към поражения на бирата?
 Някъде другаде бях прочел,че много компании умишлено намалят количеството на хмел в бирите си ( става дума за шир потребните лагери ), за да предотвратят развалящия ефект. Да всички знаем, че хмела се слага за  естествен консервант, но като част вече от сварената бира при по продължително взаимоотношение със слънцето той поема друга роля. За това идва ред и на съвременните методи, чиято основна цел за мен е по малко загуби, по ниско качество, което повечето комерсиални компании не ги бърка, щом са на много добра печалба.Сещам се как едно време, когато ни изпращаха да купим бира, ни се поръчваше да вземаме само във зелени бутилки и да я оглеждаме за  плаващи "парцали" в нея. Тогава се пиеше непастьоризирана бира, тази която сега титулуват като жива ( и пак имам съмнения от към автентичност ).
Никой от нас няма представа как  е съхранявана дадената бира преди да достигне до него. Така, че когато усетите метален вкус и нетипична горчивина, която няма нищо общо с тази придадени от стандартните хмелове за лагер бири, имайте едно на ум.
Интересно ми е да вмъкна, че досега когато сме дегустирали с Ники и сме попадали на този метален вкус, винаги сме го отдавали на това, че е придобит от съхранението на бирата в металните танкове.
 Отбелязвам, че фактора пряк достъп на слънце до бира, която се съхранява в алуминиеви кутии ( кенове ) и ПВЦ бутилки е недопустима .

Това е което успях да изровя по темата от нета за вас и се надявам да съм бил полезен и обективен.

вторник, 7 юли 2015 г.

Théodore De Haene


 

Отец Théodore е първия майстор пивовар в съвременната история на белгийското абатство Notre-Dame de Scourmont, където се вари знаменития трапистки ейл CHIMAY. Защо съвременната история? По време на Втората световна война монасите на два пъти са принудени да изоставят абатството. На 1 септември 1944 г. те се завръщат в опустошеното и ограбено абатство и започват възстановителни работи. Отец Théodore влиза в ордена през 1932 година. Едва 19 годишен, без ни най малко понятие от пивоварство. Покрай по старите и опитни монаси той навлязъл в материята на биропроизводството. Професор  Жан Де Клерк от Католическия университет в Льовен по молба на монасите участва в модернизирането на производството. Следват няколко години в търсене на точната рецепта за бирата CHIMAY, на принципа проба - грешка. По късно Théodore De Haene завършва същия университет със специалност инженер-пивовар. За негово най голямо постижение и до ден днешен се смята това, че е успял да изолира уникален щам дрожди, които дават облика на новия вкус на бирата CHIMAY Rouge. Същата която се появява за първи път през 1862 година. Тази бира е вдъхновена от най първите оригинални рецепти. Единствено си е запазила аромата, докато вкуса несъмнено еволюира в своето следвоенно преосмисляне.

петък, 3 юли 2015 г.

Руски Имперски Стаут 

Започвам с леко въведение относно стаут бирата.
За негова родина се счита Ирландия и се е явявал като разновидност на портъра. Стаута се отличава от портъра с по тъмен цвят, дължащ се на по силно препечения малц, както и по силно изразения вкус на кафе и карамел. Така той придобива популярност и в Англия.
 Както и другите стилове бира и той си има разновидности. Познати са ни сух стаут (Dry Stout), сладък стаут (Sweet Stout), овесен стаут (Oatmeal Stout), форин екстра стаут (Foreign Extra Stout), американски стаут (American Stout) и  руски имперски стаут  (Russian Imperial Stout), като ние ще обърнем внимание на последния, неговата история и какво място заема в съвременната бирена революция.
 През XVIII век тъмните бири (стаут и портър) били основно перо в износа на Британските острови към екзотични страни като Суматра и Бенгалия. Друга точка където се доставяла в големи количества била и Руската империя. В замяна на това британските търговци получавали кожи и дървен материал. Една от причините, за да достигне до Русия е Екатерина Велика. Тя се явява като най големия почитател на черната напитка тогава. В последствие стаута започва да се потребява и от целия императорски двор. Самата императрица не подозирала, че ще положи основите за производство на нова и уникална напитка.
 Фактът, че бирата за руския императорски двор е доставяна по вода и докато достигне до Балтийските пристанища се е превръщала в по ниско качествен стаут, принудила английските пивовари да намерят решение на този проблем. Те го направили по плътен и увеличили процента на алкохол и хмел в него. Голямото количество алкохол само по себе си било надеждно средство против инфектирането на бирата по време на транспортирането и. Освен това самата бира освен,че е била защитена от зараза, тя е имала и време да отлежи и да придобие по изискан и фин вкус. Това е една от версиите как се е родил руския имперски стаут.
 
 През XX век. популярността на тази напитка започва да спада и в след военните години тя спира да се изнася. Британските пивоварни продължават да го произвеждат, но вече в по малки количества и предимно за вътрешен пазар, а през края на седмдесете производството му е прекратено напълно. Мисля американците го възраждат отново. Оказва се, че в Америка е доста предпочитан стил бира и повечето крафт пивоварни го имат в асортимента си.
 Днес приготвянето на такъв тип бира представлява сложен процес на няколко нива, който обикновено отнема дълго време.
 След като стаута бъде сварен, той в течение на няколко месеца престоява в бъчви (в които преди това е съхранявано вино или уиски) и в последствие около година в бутилки. Този дълъг процес ни дава възможността да се насладим на уникален вид бира. Големите бирени компании търсят бърза и лесна печалба именно за това не си позволяват лукса да произвеждат такъв стаут, освен ако не пуснат някоя лимитирана серия ( и пак няма да е направена с вниманието, което ще отдели една микро пивоварна). Колкото повече отлежава толкова по плътно и изискано питие получаваме. Руския имперски стаут се отнася към зимните бири, не че лятото не може да се консумира ( заблуда е, че тъмна бира се пие само зимата), но поради високата си съдържание на алкохол и летните жеги едва ли ще се насладите на добрата тежка силна бира.



Samuel Smith's Imperial Stout с произход Великобритания е може би класиката в този стил. Прави се по стара рецепта, възможно е да е още от отварянето на пивоварната The Old Brewery в Tadcaster, Yorkshire, която Samuel ( племенник на John Smith ) преименува през 1886 година на Samuel Smith's Brewery . С удоволствие мога да споделя, че сме пили въпросната бира и доста ни допадна. Но за да бъдем точни според мен е една идея под други руски имперски стаутове които сме дегустирали. Алкохолното и съдържание е 7%, а за този стил започва от 8% нагоре.
 В наши дни е много популярен сред американските минипивоварни, които го обогатяват с нови уникални американски характеристики. Съществуват различни вариации, като американските версии имат повишена горчивина и характеристики на печено зърно и ароматен хмел, докато английските се характеризират с влагането на специфични малцове и по развит и интензивен аромат. За производството му се използват светъл малц, печени малцове или зърно. Използват се разнообазни видове малц и сортове хмел. Руският императорски стаут се отличава с тъмно червено-кафяв до черно смолист цвят, и наситен и богат вкус и аромат на печено зърно и малц, плодове, хмел и алкохол.
Както казахме и по горе американците държат основна част от пазара на този вид бира. По известни и титулувани са Old Rasputin Russian Imperial Stout на North Coast Brewing Co. Същите които са имали съдебен спор с една от най добрите за мен холандска пивоварна De Molen, като съответно янките печелят. Холандците не показват поражение ами напротив прекръстват тяхната бира на Деспутин, но само за американския пазар. В Европа си е все още Rasputi.  


 Бира в подобен стил и също от Холандия, която си заслужава да опитате е
Het Uiltje Ransuil Asio Otus Oak Aged. Пяната е тъмно кафява. Страхотен аромат на шоколад с леки алкохолни и дървесни нюанси най-вероятно от отлежаването в дъбовите бъчви... При отпиване те залива уникален битер с леки шоколадови нотки, който битер преминава и към послевкуса.
 Brouwerij Emelisse Kamperland The Nederlands отново от страната на лалетата и отново добре свършена работа. Ароматът е леко кисел на отлежала Белгийска бира във винени бъчви, като най-вероятно е било точно така. При отпиване - абсолютно веднага те посреща доста силен битер, който в рамките на няколко секунди отшумява, като след това по небцето остава шоколадов послевкус.. Фина и супер плътна бира! Алкохол не се усеща въобще, което е един от критериите за абсолютен подбор на пивната мъст в комбинация с високоалкохолни дрожди.

 Не може да пропуснем и виновниците за бирената революция а именно шотландците от BrewDog и тяхната Cocoa Psycho Russian Imperial Stout. Та както се вижда Европа не е забравила този стил и не чакаме само на американците.
Не изоставаме и от българска страна. Blek Pine е нова  мини пивоварна. Намира се в Горна Баня. Те също експериментират в този стил и то доста добре.В техния руски имперски стаут са вложени хмеловете, Magnum, Fugles, а също какао на зърна, ванилия на пръчки и домашно чили. Казваме едно голямо БРАВО на Божидар и Митко и им пожелаваме невероятни успехи.


Това определено е бира за отлежаване, така че ако сега е лято и не е подходяща за сезона със своите високи алкохолни нотки - купете си я. Зимата идва, а тя ще има още време да отлежи и разкрие своята същност.